Велик ден! Най-светлият, най-големият ни православен празник! Очакваме го с извечната вяра във Възкресението, с упованието в безсмъртието на Духа, в тържеството на Божественото над силите на мрака. Ден на възвишената мисловност, на надежда за съживяване на мечти и надежди, на устремяване към непреходните нравствени ценности. Ден, в който заставаме смирено в Храма - един до друг, забравили за всичко преходно, за дребните страсти, за суетата и омразата... Заставаме пречистени и преродени. За да се помолим - за себе си, за другите до нас, да помислим за дълбокия смисъл на словата, молитвено изречени. Да помислим за всичко онова, вътрешно стаено в нас, неизречимо с думите на ежедневието ни. За онова, което се надяваме да възкръсне - в душите ни, в света около нас... за Доброто.