Д-р Диана Вълчева: Обичам да гледам коледни филми - може би това е неизживяно детство

Д-р Вълчева, изпращаме една година на изпитания за всички и най-вече за Вас, лекарите. С какво ще запомните това трудно време - като професионалист, но и като пациент, прекарал COVID-19?

Тази година наистина се оказа изпитание за нас като лекари. Работя вече почти 30 години като лекар, от които 28 в сферата на белодробните заболявания, включително и с болни от белодробна туберкулоза, но за първи път се срещам с толкова различно протичащо при всеки пациент заболяване, за което няма специфично лечение и което ни изненадва всеки път. Първият пациент беше диагностициран в Кърджали на 25 март и хоспитализиран в Инфекциозно отделение на нашата болница. Тогава започна и съвместната ни работа с колегите инфекционисти. Пациентите не бяха в началото много, завършваха успешно лечението си и ние бяхме спокойни и доволни от това, че сме успели да помогнем на хората. Проследила съм тогава всички пациенти боледували от март до август с лабораторни и образни изследвания и съм установила, че почти при всички, макар и бавно измененията в белите дробове отшумяват. Но напрежението нарасна много от началото на октомври, когато много бързо започнаха да се увеличават болните. Това наложи Пневмофтизиатричното отделение да бъде преобразувано в COVID отделение. При нас лекуващите се пациенти не могат да бъдат изписани по-рано от десетия ден, а новите чакат за прием…

Умора, напрежение, ежедневни трудни контакти с болните и техните близки - това изпълни всекидневието ни. В края на октомври дойде и моето заболяване. В началото прилагах лечение и продължих да работя. Но с времето се появи задух при най-малките усилия, което наложи да бъда хоспитализирана. Лечението ме бе дълго и продължително лечение, за радост с добър край, но донесе допълнително натоварване на моите колеги.