Планирането е дума, която разобичахме през последните години. В развитите държави то е изведено в култ. Там всичко се планира - от ресурса до специализацията на кадрите. Това важи и за здравеопазването, казва д-р Тодор Черкезов, изпълнителен директор на многопрофилната болница “Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали. Ако в един район има нужда от определен специалист, няма не искам. Младият “избира” посочения профил. Знае, че там ще е полезен. Ние нямаме това ниво. Истината е проста, ако здравната система върви на самотек, все повече няма да стигат средства, категоричен е д-р Черкезов, който на-скоро заслужи националния приз “Здравен мениджър 2007 г.” - Д-р Черкезов, кърджалийската болница тази година получи международно признание. Независимата организация “Actualdad” със седалище в Мадрид я удостои с наградата “Лидер по престиж и качество”? - Голямото признание дойде след като болницата премина успешно всички процедури, свързани с осигуряване на качествена здравна услуга - национална акредитация, сертификация по системата ISO и стандартизация. Въвели сме и новости, които характеризират различните клинични специалности. Изминахме дълъг път на утвърждаване благодарение на усилията на колектива, който разбра, че само качествената работа гарантира конкурентоспособност и оцеляване в здравеопазването. - Можем ли да говорим и за трансгранично сътрудничество в сферата на здравеопазването? - Далеч съм от мисълта, че хора от Западна Европа ще дойдат да се лекуват при нас. Но от Балканите - със сигурност. Познавам здравеопазването в Турция и Гърция. Считаме, че имаме добри позиции и бихме могли да се впишем в медицинския туризъм наред с културно-историческия. Нашият регион е привлекателен не само с природните и археологическите забележителности, но има и възможности за съвременно лечение. - Кои от здравните услуги се съизмерват с добрите европейски практики? - В гастроентерологията се работи на високо технологично ниво. Използват се ендоскопски и ехографски методи на изследване за отлична диагностика. В отделението по хирургия успяваме и в по-тежки случаи. Развиваме неврологията, където с нова апаратура се правят допълнителни изследвания, свързани с електрофизиологията на нервната система. - Значи при вас има съвременна медицинска техника за бърза и качествена диагностика. - В почти всички отделение работят с апаратура, с която бързо и точно определят заболяването. Но 5 са водещите - по гастроентерология, хирургия, неврология, кардиология и акушер-гинекология. При тях и пациентите са повече. Хората им се доверяват. В гастроентерологията използват колоноскоп за из- следване на дебелото черво. Той е един от най-добрите в България. През 2007 г. купихме и два нови рентгенови апарата. По инициативата “Българската Коледа” в сектора за новородени бе доставена апаратура за над 200 000 лв. - кувьози, апарат за изкуствена вентилация. Скоро с нова техника ще е и очно отделение. Тук предпочитат да се лекуват пациенти дори от Козлодуй. Един път в месеца идват известни съдови хирурзи от София и от Пловдив. В детското отделение правят ехографска диагностика. - Съвременната апаратура иска компетентни специалисти. - Тази година ще наблегнем на подготовката за работа с модерната медицинска техника. Доскоро нямаше нормативна база за специализация на лекарите. Но сега процесът е отключен. За усвояването на новата апаратура ще разчитаме и на курсове в университетските клиники, и на нашия болничен Център за обучение и развитие. Има програма, по която водещи специалисти ще провеждат семинари с лекарите и медицинските сестри. През 2007 г. сестри и болногледачки в хоспис “Добролюбие” преминаха през специално обучение в Тракийския университет в Стара Загора. В кърджалийската болница работят 100 лекари на постоянен договор, още 10 идват частично. Имаме 280 медицински сестри и помощен персонал. - Защо решихте, че на Кърджали е необходим още един хоспис и по какво той се отличава от този към Български Червен кръст? - Хоспис “Добролюбие” е една от стъпките за развитие на болницата като мултикомплекс. В района лекарите са малко, а има и много социални проблеми. Хосписът е за хора в тежко състояние и с хронични страдания. В т. нар. палеативен сектор ще са онкологично болните. Цялата база е за 20 души. За тях ще се грижат 12 лекари, медицински сестри и санитари. Стаите са с по две легла. Оборудвани с кислородни и вакуум инсталации. Болницата се солидаризира с общината и неправителствено столично сдружение и отвори социална кухня за най-бедните и самотни възрастни хора. - Какво да очакваме през 2008 г. за кърджалийската болница? - Първо ще открием официално хосписа. Имаме спечелен проект пред Световната здравна организация - “Болници, промоциращи здравето”. Целта е не само да лекуваме пациенти с артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания, но те заедно с медицинския персонал да преминат през обучение в нашия център. Предстои реализацията и на проект по програма ФАР-трансгранично сътрудничество, по който ще изградим Център за еднодневна хирургия. Пациентът идва, оперират го и след няколко часа престой в болницата си отива. На следващия ден се прави домашна визитация. Целта е да се избегне скъпоструващото болнично лечение. Проектът е на стойност близо 1 млн. лв. Той е във фаза обявяване на конкурс за избор на изпълнител. Тази година ще се строи, отваря врати в края на 2009 г. - Д-р Черкезов, накъде върви здравеопазването в страната и в Европа? - Участвал съм в почти всички конференции, кръгли маси и дискусии, свързани с нашата здравна реформа. Участвах в XIV асамблея на лекарските камари от страните на Централна и Източна Европа. Навсякъде има проблеми. Всички се оплакват от системата си. Здравеопазването гълта огромни средства и предлага високотехнологични скъпи услуги. България е към опашката. Имаме достъпен здравен модел, но не е на ниво. Малко хора могат да си позволят кардиохирургия, лечение на стерилитет, изкуствена тазобедрена става или присаждане и транс- плантации на бъбреци, черен дроб, костен мозък. - Как си обяснявате отлива от лекарската професия? - Медиците в цяла Европа са натрупали много умора. Сега е по-добре да работиш в лъскав офис с компютър, с регламентирано работно време и почивка, отколкото денонощно да бдиш за здравето на хората. Младите търсят високо заплащане с по-малка ангажираност и отговорност. Намаляват желаещите да учат медицина. Това е европейска и национална тенденция. Притеснява и миграцията. В Чехия, например, са напуснали 1200 лекари и медицински сестри, но 1400 са дошли от Словакия. При нас проблемът е, че няма откъде да дойдат, защото заплащането на труда ни е най-ниското в Европа. - Как да се стабилизира здравната система въпреки трудностите? -Трябва първо да отчетем демографската структура на населението - все повече са възрастните, а младите и ражданията намаляват. Това налага медицината да се насочи към хората в напреднала възраст. Наложително е и пълното сътрудничество между държавния и частния сектор. В държавите със солидна социална система се полагат огромни грижи за обществените лечебни заведения, които гарантират здравния статус на по-голямата част от населението. - Каква е картината в нашия регион? - Все още сме във фаза роене. Доброто е, че както навсякъде в страната и тук има общопрактикуващи лекари. Спешната помощ също е добре. За съжаление някои дейности в общинските болници се поддържат на изкуствено дишане. - Центърът за обучение успява ли да обедини лекарското съсловие и да влияе на здравната система в областта? - Лекарите са индивидуалисти. От това страда екипността. Реформата не е завършена и от това страда пациентът. За мен е необяснимо колега да се чувства застрашен при гастрол на специалист. Надмогването на себелюбието е част от ангажимента ни към пациентите. Винаги има какво да научим. - Пациентите какво трябва да знаят? - Че здравеопазването е безценно, но има цена. Да уважават усилията на тези, от които търсят помощ, да се вслушват в указанията им, защото всяко изследване струва много. Да знаят правата си, да търсят информация къде се предлага най-добрата услуга и да искат да я ползват. В развитите страни има пациентски организации. Те са близо до ръководствата на болниците и сътрудничат, дори настояват за услуги, когато населението се нуждае. - Д-р Черкезов, какво става с физическото здраве на нацията? - Основен бич у нас са сърдечно-съдовите заболявания. От ранна възраст започва артериалната хипертония. Причините са комплексни, като се започне от храненето с традиционните по-пикантни и мазни нездравословни гозби и се стигне до огромния стрес. Много са и страдащите от онкологични заболявания, диабет и травми. В развитите страни се работи с населението по програми, свързани с начина на живот, с културата на хранене, създават се условия за спорт и туризъм. Те са твърде напред в профилактиката. - От какво боледуват българските болници? - От недофинансиране на медицинските дейности на всички нива. Работим в некомфортна финансова среда - крайно стагнирана. При тези условия трябва да осигурим качествено обслужване с добра апаратура и медикаменти и да плащаме адекватно на персонала. Липсва свобода за прием. Виждаш, че човекът не е добре , а нямаш клинична пътека, по която да го лекуваш. Често разходите по пътеките не са балансирани. Тежки състояния са оценени недостатъчно и обратното. Непрекъснато се говори за увеличаване на заплатите, а работим с рамков договор отпреди три години. Има инфлация. Тя не се отчита в системата. - В реформиращо се здравеопазване и общество в преход излиза, че изпълнителният директор, трябва да е нещо като фокусник. - Мениджърът на болница трябва да може аргументирано да защитава целите си не само пред здравното министерство, но и пред партньори и спонсори. Когато те отворят джоба си и помагат на здравеопазването, мениджърът носи отговорност, че парите им отиват по предназначение. Така се печели доверие. Останалото пак е негова работа - да осигури квалифицирани екипи, добра апаратура и накрая всичко това да има цена, която да е по джоба на пациента. При нас даваме повече средства за лечение и диагностика, което е много по-скъпо. Във Франция миналата година са затворени 300 частни болници заради нерентабилност. Там 70 % от здравеопазването е в публичния сектор. Има общопрактикуващи лекари само за по домовете. Заплащането е за работа, а не за бройка. Разговора води Снежана ГОРАНОВА