Д-р  Сергей Алексиев Ростовцев - един лекар,   една съдба, една история за време,                               

                                                        през  което се проправят пътеките  към здравето в един край,  в който няма пътища...

 В красивото пространство на Регионалния исторически музей в гр. Кърджали, МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски“-АД организира представяне на книгата "Пограничните пътища в биографията на един лекар" , посветена   на уникалната съдба  и дейност на д-р Сергей Ростовцев, един от апостолите на общественото здравеопазване  в  Източните Родопи в първата половина на ХХ век.

Нейни автори са  проф. д-р Тодор Черкезов, Милена Ангелова, д-р Димитър Черкезов, Светла Михайлова.  Тя съдържа научни публикации и документи, лични архивни материали -спомени , снимки и кореспонденция на д-р Ростовцев. 

 Събитието  е     посветено  на 135- годишнината от рождението на д-р Сергей Ростовцев  и предстоящата  90-годишнина  на  МБАЛ“ Д-р Атанас Дафовски“АД,  гр. Кърджали.

“Чрез тази книга, авторите ни показват, че се раждат хора, които могат напълно да забравят  ползата  за себе си. Да изоставят уюта, спокойствието, интелектуалната среда и да поемат пътя на едно голямо предизвикателство, изискващо неимоверни сили, труд, знание, търпение и най-вече всеотдайност“, каза в началото при представеното на книгата доц.Дора Щерева, дългогодишен преподавател във Филиал „Любен Каравелов“ към ПУ“Паисий Хилендарски“ в Кърджали.

Забележителният със своята всеотдайност лекар Ростовцев напуска родината си в бурните следреволюционни години в Русия. Идва в България, когато е на 41 години и остава завинаги тук.   Завършил е естествени науки и медицина във Военномедицинската  академия в Петербург. Специализирал е  кожни и венерически болести, също и уши, нос, гърло. Идвайки в  един пословично беден и изоставен край на балканския югоизток, д-р Ростовцев полага основите на здравеопазването в региона. И то, когато в него е нямало пътища, а придвижването и пренасянето на товари ставало само с катъри, коне и камили.

 Най-много, близо четвърт век, посвещава на борбата със заразните болести /малария, тиф, ендемичен /невенеричен/ сифилис в Мастанлийска околия /Момчилград/. Обслужва 104 села и много малки махали. Обикаля ги съвсем сам, без сестра и санитар, пеша и на кон, а впоследствие и със служебен мотор. В първите си две години преглежда 32 000 души. Прави и наборни комисии, експертизи, ваксинации, изражда бебета, изнася беседи, лекции, сказки за подобряване на здравната култура и хигиенните навици на населението. Грижи се и за 2000 души от тютюневия център в Джебел, за децата от българското и турското училище в Момчилград, за военните и семействата им в поделенията в Момчилград и с.Чорбаджийско.Участва активно  в създаването на здравните структури в Източните Родопи. Лекува физическите и душевните страдания на родопчаните, спечелва доверието им, желан гост е във всеки дом. Остава след себе си снижена заболеваемост, ниска обща и детска смъртност и ликвидирано огнище на ендемичен сифилис. Остава завинаги един вдъхновяващ пример за достойно изпълнен дълг на  лекар и гражданин.

 След пенсионирането му  през 1951 г. се премества в София, където умира на 96-годишна възраст.  В съзнанието му до последно остава споменът за времето , прекарано в Мастанлийска околия.  Но и населението на този край не го забравя -дълго време помни винаги засменият   „рус доктор”, не жалещ сили и труд, обикалящ целия район на кон или със собствен мотор, помагащ на страдащите и вдъхващ кураж на болните. Днес, напълно  естествено, болницата в китния родопски град Момчилград  носи със заслужена гордост името на  д-р Сергей Ростовцев .

“Фактически този, който изгражда и поставя темелите на съвременното здравеопазване в нашия край, е д-р Сергей Ростовцев , лекар с осъзната мисия,  човек с ценности и принципи, които отстоява докрай. Тогава Момчилград е бил околийския център и по тази причина неговата територия на действие, включва този регион, но   направеното от него има силата на примера, надхвърлящ географските граници и придобиващ общонационално значение за това как трябва да се служи на една кауза, изтъкна проф.д-р Тодор Черкезов, един от авторите на книгата.

Милена Ангелова  прочете  оригинално писмо на дъщерята на д-р Ростовцев, непубликувано досега, от което се разбира, че докторът запазва жив спомена за трудолюбивото и признателно население на този най-южен край на страната, към което е съхранил най-топли чувства и впечатления.

Светла Михайлова изрази убеждението си ,че поколенията трябва да знаят за делото на този забележителен човек и времето не трябва да го покрива с праха на забравата.

Д-р Димитър Черкезов, определи  д-р Ростовцев като невъзпят герой  на Източните Родопи.  Направеното от д-р Ростовцев е за по-малко от четвърт век, но приносът му към общественото здраве на Източните Родопи е равен на столетие.            

       В криволичещите пътища на своята съдба д-р Ростовцев постига свободата да определи сам  посоката към вярата,надеждата и любовта на хората ,лекувайки“ душевните и физическите им страдания. Неговият живот е вдъхновяващ пример за младите поколения лекари, които търсят смисъла на  лекарското призвание, питайки се какво е професионален и човешки дълг…    

             Д-р Сергей Ростовцев дава този отговор!